„ПРОЛОГ”
Иван Динков (1932-2005 г.) Болгарские поэты
Перевод: Сергей Надеев
Иван Динков
ПРОЛОГ
Така – пред себе си: Иван съм – българин,
на два етажа съм – с таван и зимници;
под бряста – в спомена – тълпа от дългове:
с торба – за Цветница, с чувал – за Сирница.
Това – по описа, е вик, разбира се,
е само предговор, е нещо уводно:
едно разгряване – да вдигна гирите
над всички уреди, над всички уроди.
Така – за себе си: поет съм български,
по дух – без жителство, в развод с иконите;
написах някога: „Тъй както с въглена,
така и с думата не става комкане.”
Това – по градуса, е вик, разбира се,
е само предговор, е нещо уводно:
едно разгряване – да хвърля гирите
по всички уреди, по всички уроди.
Назад – през седмици, през кратки възрасти,
живеят картички – добри, ухилени;
по тях – там някакви, издигат възгласи,
а всъщност – дъвчат си, навярно пилешко.
Съвсем болезнено: насън – по пощата
изпращам славеи на таласъмите –
надежда някаква: да свършат нощите,
да срещна себе си в едно разсъмване.
Иван Динков
ПРОЛОГ (перевод с болгарского языка на русский язык: Сергей Надеев)
Я – пред самим собой: Иван – болгарин,
чердак и подпол во мне – обширные;
под слоем памяти – долги оравою:
с узлом на Вербное, с мешком на Сырную.
Итак – по описи крик, разумеется,
лишь предисловие и нечто вводное:
разминка – прежде чем напрячься с гирями
над всем предписанным, над всем уродливым.
Так – для себя: поэт – болгарский я,
по духу – беженец, вразлад с иконами;
писал я некогда: „Равно как пламенем,
в словах причастие не совершается”.
Итак – по градусу крик, разумеется,
лишь предисловие и нечто вводное:
разминка – прежде чем швырну я гирями
по всем регламентам, по всем уродам.
Сквозь скоротечные недели, возрасты
живут открытки – такие добрые;
в них чьи-то вымыслы и чьи-то возгласы,
а, впрочем, в сущности – жеванье курочки.
Совсем болезненно: во сне – по почте я
шлю соловьев своих бесплотным призраком –
надежда теплится: прервется ночь моя,
и встречу я себя в одном из дней моих.